24 jun 2010, 12:39

Запомнено отсъствие 

  Poesía » Otra
898 0 11

Какво като ме няма? Бях измислена.

Измислена от бързите ти пръсти,

от немия ти поглед... до безлистие,

от боцкащия страх, че все е късно...

 

Приличах на избягала и шмугвах

издайните си стъпки под тетрадката.

Отдолу се преструвах, че съм друга,

замитах неизтритото с опашка,

 

излъгах, че съм котката на стълбите.

Излъган ли остана? Как ме виждаш?

Прогоних от перваза два, три гълъба,

разкъсах с нокът новата ти риза...

 

С познатото се свиква. Губи вазата

изпитото на жадни, къси глътки.

Два гълъба ги няма на перваза.

От ризата остана само кръпката.

 

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??