Какво като ме няма? Бях измислена.
Измислена от бързите ти пръсти,
от немия ти поглед... до безлистие,
от боцкащия страх, че все е късно...
Приличах на избягала и шмугвах
издайните си стъпки под тетрадката.
Отдолу се преструвах, че съм друга,
замитах неизтритото с опашка,
излъгах, че съм котката на стълбите.
Излъган ли остана? Как ме виждаш?
Прогоних от перваза два, три гълъба,
разкъсах с нокът новата ти риза... ...