24.06.2010 г., 12:39 ч.

Запомнено отсъствие 

  Поезия » Друга
899 0 11

Какво като ме няма? Бях измислена.

Измислена от бързите ти пръсти,

от немия ти поглед... до безлистие,

от боцкащия страх, че все е късно...

 

Приличах на избягала и шмугвах

издайните си стъпки под тетрадката.

Отдолу се преструвах, че съм друга,

замитах неизтритото с опашка,

 

излъгах, че съм котката на стълбите.

Излъган ли остана? Как ме виждаш?

Прогоних от перваза два, три гълъба,

разкъсах с нокът новата ти риза...

 

С познатото се свиква. Губи вазата

изпитото на жадни, къси глътки.

Два гълъба ги няма на перваза.

От ризата остана само кръпката.

 

© Ружа Матеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??