Заминаваш от мене ти,

но как ще преживея идните дни.

Знам, че за всичко аз съм винивна -

проклета да е таз' съдба отровна.

Надявам се да ми простиш,

че трябва с мене да се разделиш.

Защо е такъв тоз' живот -

да разделя нашата любов?

Ала щастието после ще ни озари,

красота и радост живота ще ни дари.

Трудно ти е и на теб, и на мен -

не спирам да мисля за тебе всеки ден.

Знам - обичаш ме много,

знам - с тебе ще сме дълго.

Но раздяла настъпва сега,

ала жива ще е любовта.

Не знаеш само как ми липсваш

вечер до мен да се притискаш.

Влудяващо те обичам,

завинаги на тебе се заричам!