Защо не мога да стигна до теб?
Защо, щом ръката си протегна, докосвам теб?
Защо, благодарение на една лъжа, ме забрави?
Намрази ме, забрави ме и ме остави?
Безкрайни срещи между въпроси и въпросителни,
всички те са наранвящо унищпжителни,
болезнено наскърбяващи думи като "умри",
безспирно тънцуващи, парещи сълзи.
В безкрайно голямото небе на високо,
падна една звездичка в морето, надълбоко,
удави се и завинаги в пясъка потъна,
ще възкръсне тогава, когато те прегърна. ...