18.02.2007 г., 12:57 ч.

Защо? 

  Поезия
784 0 1
Защо не мога да стигна до теб?
Защо, щом ръката си протегна, докосвам теб?
Защо, благодарение на една лъжа, ме забрави?
Намрази ме, забрави ме и ме остави?

Безкрайни срещи между въпроси и въпросителни,
всички те са наранвящо унищпжителни,
болезнено наскърбяващи думи като "умри",
безспирно тънцуващи, парещи сълзи.

В безкрайно голямото небе на високо,
падна една звездичка в морето, надълбоко,
удави се и завинаги в пясъка потъна,
ще възкръсне тогава, когато те прегърна.

Нашата звезда, толкова красива,
не можа да понесе измама лъжлива,
откъсна се завинаги от небето в онзи ден,
в който ти избра да забравиш за мен...

Сърцето помни, че винаги ще те обича,
сърцето винаги след мечтите ще тича,
ще се моли за приказка с ново начало,
дори след края небето да остане обрано!

© Елен Ривес Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??