Бих искала...някой ден да те срещна...
Ей тъй,...неочаквано...
Несънувано..
Нежелано..
Когато чаят си пия на терасата
на някой голям хотел..
Да поискаш да седнеш...точно до мен...
Да ти кимна с глава...в знак на съгласие..и да продължа...(уж, незайнтересована от теб) да чета...
Да ме гледаш със любопитство...

и с малко тъга, да ми кажеш:
"Не ме ли позна?"...
Да погледна уж изненадано,...уж смутено,

а всъщност, от вътре да се топя...

( Разбира се, знам кой си!)
Да продължиш да говориш...с тази лека тъга...

Да обясниш, как напразно си ходил
все след мен по брега...

Как в ресторанта...си сядал все до мен,

срещу мен и зад мен,...

с надежда едничка -

да забележа,...все някой ден!

Но уви!
Отброените дни, се изтъркаляли бързо!

Не останало време...
И решил си,...сега или никога!

Да ми кажеш, че през цялото време...
съм си носила...или банският или блузката -

все по нещо,..наопаки...
Да се усмихна...

Със зелени, зелени очи,... да те погледна...
и да попитам...

"А не разбра ли защо?"
През цялото време,...

четох книжка със заглавие...
"Попитай, попитай...защо?"

Valentina Митова
21/11/2020