Бих искала...някой ден да те срещна...
Ей тъй,...неочаквано...
Несънувано..
Нежелано..
Когато чаят си пия на терасата
на някой голям хотел..
Да поискаш да седнеш...точно до мен...
Да ти кимна с глава...в знак на съгласие..и да продължа...(уж, незайнтересована от теб) да чета...
Да ме гледаш със любопитство...
и с малко тъга, да ми кажеш:
"Не ме ли позна?"...
Да погледна уж изненадано,...уж смутено,
а всъщност, от вътре да се топя...
( Разбира се, знам кой си!)
Да продължиш да говориш...с тази лека тъга...
Да обясниш, как напразно си ходил
все след мен по брега...
Как в ресторанта...си сядал все до мен,
срещу мен и зад мен,...
с надежда едничка -
да забележа,...все някой ден!
Но уви!
Отброените дни, се изтъркаляли бързо!
Не останало време...
И решил си,...сега или никога!
Да ми кажеш, че през цялото време...
съм си носила...или банският или блузката -
все по нещо,..наопаки...
Да се усмихна...
Със зелени, зелени очи,... да те погледна...
и да попитам...
"А не разбра ли защо?"
През цялото време,...
четох книжка със заглавие...
"Попитай, попитай...защо?"
Valentina Митова
21/11/2020
© Valentina Mitova Всички права запазени