Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем,
да седнем на двора и мир да нахлуе,
когато душата е вече решила,
че няма защо да се бори насила?
Защо се венчаем, когато в главите
любовният наем, пречупил съдбите,
оставя следите и тича в тъмата,
където е детско хвърчило душата? ...