15 nov 2012, 13:13

Защо да съм жива? 

  Poesía » De amor
762 0 10
Като сняг, разтопен в калта -
чезнат сълзите в мократа кърпа.
Сякаш малки петна от тъга
от сърцето кръвта ми издърпват.
И очите те търсят отново,
тъмнината с воал ме обгръща...
Плача... плача, защото те няма!
Колко пуста е нашата къща!
Как е трудно да станеш отново,
да обичаш, света да прегръщаш.
Колко тъжно и колко самотно
е в празен дом да се връщаш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МимеТО Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??