mia0 (МимеТО)
14 137
15.11.2012 г., 13:13 ч.

Защо да съм жива? 

  Поезия » Любовна
694 0 10

Като сняг, разтопен в калта -

чезнат сълзите в мократа кърпа.

Сякаш малки петна от тъга

от сърцето кръвта ми издърпват.

 

И очите те търсят отново,

тъмнината с воал ме обгръща...

Плача... плача, защото те няма!

Колко пуста е нашата къща!

 

Как е трудно да станеш отново,

да обичаш, света да прегръщаш.

Колко тъжно и колко самотно

е в празен дом да се връщаш!

 

Колко празен е столът до мен!

Тази маса така е горчива!

Сив и черен е всеки мой ден,

да валят тези сълзи не спират...

 

Като черна душаща мъгла

боледувам, душата умира!

С теб зарових и моя живот -

вече няма защо да съм жива!

 

© МимеТО Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Не може да няма защо!!! Може би е трудно да разбереш защо ,но има!!! Стихът е много силен и хубав! Пиши и засей болката в стиха!!!
  • Благодаря ти,скъпа Ева!Дано в бъдеще всички имаме много щастливи моменти
  • Много силно и много тъжно... Съжалявам, ако наистина изпитваш такива мъчителни чувства, Миме! Дано по-скоро слънцето стопи всички снегове и не остави и петънце от кал в живота ти!
  • Благодаря ти
  • Много силно, много искрено и наистина написано с чувство... Не се предавай ! Всеки човек преминава през калта докато стигне брега ! Продължавай да пишеш, това до някаква степен помага, а и ти имаш талант ! Браво, Браво Миме !
  • **
  • Някога...
  • Ще се разсее мъглата!
  • Много силно!Докосна ме!Но, повярвай...винаги има за какво да се живее!
Предложения
: ??:??