26 oct 2007, 13:40

Защо нямам приятели.... 

  Poesía » Otra
1177 0 1
Във тежък миг и дни на плач
все някой ще ми подаде ръка,
но този някой ще е просто сянка, почти невидим силует,
а истинският мой приятел
ще остане блян далечен, тъй мечтан, но твърде блед...
Много търсих, много вярвах,
но вярата изчезна с лек замах,
защо предадоха ме всички,
ден след ден се питах,
но тъй и не разбрах...
Ако можех да се правя, че не виждам
маските по техните лица, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??