ЗАЩО, ПРИРОДО
Навъсено е днес небето,
не блесва нийде светлина.
Посърнало е пак сърцето,
надежда няма ни една.
За дом копнея и съпруг,
съчувствие и топлота,
но всеки ден е като друг
и все живея в самота.
Защо, природо, си разплакана?
Защо, сърце, и ти тъжиш?
Надеждата ли недочакана
очакваш още да спасиш?
© Анка Келешева Todos los derechos reservados