ria (Гергана Иванова)
284 3180
13 dic 2006, 12:53

Защо се разминахме 

  Poesía
1584 1 23
С тебе от нулата почнахме двечките...
С твойто креватче и куклите само.
Имахме два-три чувала със дрешките,
знаеше само една дума: Мамо...

Лека-полека със всичко се справяхме...
Заеми, наеми, болести, бедност...
Сутрин за яслите заедно бягахме,
вечер се гушкахме, търсещи нежност...

Помниш ли черната нощ със ангината?
Пътят бе езеро, брод не намерих...
Бързо - обратно, с иглата най-фината
твойто краче криво-ляво уцелих...

После годините теб те изваяха
и зад лице на икона те скриха...
Нищо, че мойте коси не пожалиха
и със снежинки безброй ги покриха...

Всичко изстрадахме. Всичко постигнахме.
В този Сървайвър почти оцеляхме...
Но към финала защо се разминахме?
И любовта си къде разпиляхме?!

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Посъветваха ме да те намеря и прочета твоите неща тук! Но едва сега се реших да напиша нещо под някой твой стих!
    Виж, Рия! Много вълнуващо е написано и искам да те поздравя искрено за всичко сътворено от теб! Но не я съди! Не си сбъркала с детето си! Просто всички сме от различни поколения!
    Мен от малък ме оставиха да решавам сам, да бъда самостоятелен! И може би накрая ще е излезе нещо и от мен! Сега живея животът, за който съм мечтал, и се чувствам свободен и щастлив!
    Тя също ще бъде щастлива! А и ти също! Нали имаш нея!
  • Когато аз бях малка нямаше интернет, но пък имаше други неща, от които се интересуваше моето поколение - музика, поезия, книги, приятели. Все неща, които ни отделяха от родителите и ни приближаваха до приятелите. Какво да се прави - различни поколения. Аз нямам дете, но мисля, че ако имам ще се опитам да го разбера. Нека си общува с когото си иска. Сигурна съм, че идва времето когато се връщаме към родителите, жалко, че тогава съдбата ни ги отнема под носа и си оставаме с чувството, че не сме им дали това, което са заслужавали. И твоето дете ще се върне при тебе - имай търпение. И не мисли , че си сбъркала някъде - няма такова нещо! А за стихотворението - 6!
  • Синът ми навърши 12г. и се моля всеки ден да запазим доверието и близостта си. Всички се страхуваме за децата си. За това какъв свят им предложихме, как ще се справят в него, ще се нуждаят ли от нас! Прекрасен стих!
  • Браво, ria!
  • Стихът ти е разтърстващ!Моята сладурана е на 3 годинки-надявам се да успея да съхраня вразката с нея и като по-голяма. Няма нищо по-хубаво от това!
    Желая ти успех от сърце.
  • Прегръдки от мен, Гери!
    И за стиха , и за силата... и за малкото смело момиче!
    Силна си!
    Желая ти сбъдната обич!
  • Просълзява стиха ти!
  • Прочетох го и всички коментари, не прави драстичното, най-лесното и екстремното, като това да я лишаваш от нета. Е, сега пък моята кацна пред компа, и ме пита защо плача!
  • Прекрасно е! Ти си разбрала вече, че в интренет стоят само самотните! И в него търсят липсващите им неща. И в него без проблем се представят на останалия свят като, както биха искали да изглеждат! Просто повече се разхождайте заедно с нея! Щастие и на двете ви!
  • В този Сървайвър почти оцеляхме...
    !!!
    прегръщам те
    за силния стих*

    и ти желая Новата/ по-добрата година/
    да стопи разстоянието!
    Пожелавам си... същото.
    *
  • Стихотворението ти е прекрасно. Много се радвам, че попаднах на него макар и случайно. Колкото до дъщеря ти съм съгласен с мнозинството. Аз съм на 16 и може да се каже, че гледам от другата страна. Проблема далеч не е в интернета, просто трябва да й привлечеш вниманието, да прекарвате повече време заедно и да я разбираш. С няколко обобщителни думи- да си нейната най-добра приятелка. Знам че е трудно, ние подрастващите в момента си изграждаме собствен характер, но и сме все така уязвими както и когато сме били като малки. Но все пак вярвам, че можеш да се справиш и не да я отдалечаваш, а да я приближаваш към себе си. Пожелавам ти успех в начинанието
  • Оле, едва сега прохождам в родителството... Още много има да ме боли явно.
    Поздрави за красотата. Поне това остава след болката.
  • Просълзи ме стиха ти Гери, а като прочетох и коментара ти, се разплаках.
    Това е случване, при всички е така и знай, че и за нея ти си най-добрата, просто не го показва. Сигурна съм, че е така мила.

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • Най - великата поезия е майчинството !Горчива и сладка ! И ти го знаеш !А Бог ти е дал възможност красиво да пишеш за това !
    Бъди благословена ! Нека дъщеря ти да ти носи радост !
  • Страхотен стих, Гери!!!
    Поздрави!!!
    Проблемите не са само с дъщерите. Имам синове и им давам най-доброто на което съм способен, пренебрегвайки голяма част от себе си. Не е вината в интернет. Това е едно необходимо нещо. Вината е в нас, че не ги оставяме сами да се оправят със своите проблеми.
  • Много ви благодаря на всички!Всяка вечер, когато се прибирам от работа 16- годишната ми единствена дъщеря си стои в детската стая и чати с чуждите хора, а аз си стоя в хола, преглъщайки факта че нещо съм сбъркала... Това се повтаря всеки божи ден, откакто прекарахме интернета преди 2-3 години. Никога от нищо не съм я лишавала, само и само да е като другите деца, за сметка на себе си(като всяка майка).За всички нейни приятелки аз съм идеалната свръхдемократична майка, но само с нея нещо не се получава... Трябва ли да и спра интернета?Не вярвам това да ни помогне...
  • Стихът ти е наистина много силен... но може би родителите са "осъдени" да се разминават с децата си,
    или погледнато от друг ъгъл, където спират родителите, продължават децата... Поздрав!!!
  • Ух, тъжен край...
    Поздрав за стиха!
  • Страхотен стих, Риа, много, много силен! Не вярвам, че може да има разминаване при такава обич!
  • Браво,Гери!
  • Наистина чуден стих!
    Поздрави,Рия!
    Радвам се,че отново си тук!
  • Риа, развълнува ме много!!!
    Нямам деца все още, но мога да си представя болката
    Много, много силен стих!!!
  • Разплака ме Риа... Много истински е стихът ти!
    Мисля си, какво става с децата ни, защо се разминаваме с най-близките същества, когато най-много имаме нужда от тях?
    Поздравления!
    Наистина чудесен стих, искрен!!!
Propuestas
: ??:??