Защо си пак сама
Зашо си пак сама –
попита ме дъждът,
защо си пак сама –
попита ме и вятърът,
защо си пак сама –
попитаха листата.
И аз им отговорих –
на дъжда –
с горещите си сълзи,
на вятъра –
с отчаян вик,
на листата –
с протегнати ръце.
Сама съм пак,
защото тя,
единствено тя –
самотата,
ме обича!
© Даниела Петракиева Todos los derechos reservados