tristesse
22 el resultado
Познаваме се вече доста време.
Свикнах да те виждам всеки ден.
Свикнах с твоята пленителна усмивка,
с пламъка в хубавите ти очи.
Свикнах с твоето присъствие. ...
  513 
Като малка пеперуда
Като малка пеперуда
във пролетната синева
реших да полетя към слънцето,
към неговата светлина. ...
  680 
Защо си пак сама
Зашо си пак сама –
попита ме дъждът,
защо си пак сама –
попита ме и вятърът, ...
  559 
Отражение
Две разплакани очи
ме гледат в огледалото,
две разплакани очи,
които търсят помощ, ...
  386 
Излишно
Излишни са думите,
мислите, чувствата ни –
щом са безсилни.
Излишни са дните – ...
  578 
На довиждане
Тази вечер –
приказна и чудна,
с луната
искам дълго да говоря; ...
  578 
Отиде си
Отиде си –
не каза нито дума,
да погледнеш
за последен път ...
  552 
Мълчание
Белотата ме обгръща,
разтворила небето
в светлосиньо.
Огненият диск на слънцето ...
  773 
Единствено дъждът
остана истински,
в онази нощ,
измислена от мен.
Копнеж и безразличие, ...
  494 
Полет в миналото
Разкъсахме времето
на хиляди парченца,
да може да ни служи.
Превърнахме обичта си ...
  543 
Импресия
Две очи, впити в тъмнината,
топли, влажни, тревожни очи...
Като очите на дете,
страдащо за счупената кукла; ...
  470 
Дойде,
окъпана от слънчеви лъчи,
прегърната от синя коприна,
с ухание на люляк,
здравец и момини сълзи. ...
  514 
Сянка
С тъжни стъпки
аз ще тръгна бавно.
Подир твойта сянка,
ще тръгна рано – ...
  494 
Късна песен
Ще ме потърсиш някой ден
във късна есен
и на залез слънце.
Ще ме потърсиш ...
  599 
Когато вечерта настъпва
и люлякът ухае;
когато вятърът с листата си играе
и тихо те шептят;
когато малко облаче ...
  631 
Прекарвам дните си в кошмар.
Случайни телефонни разговори –
някой си,
случайно сетил се за мен,
случайно телефонът бил свободен, ...
  662 
Умира денят
и слънцето изгаря
в хиляди огньове.
Болката горчи в сърцето
и нещо в мен умира. ...
  525 
Мамо,
къщата е пуста,
и толкова е страшно,
тихо, като че е сън.
И все те търся, мамо, ...
  565 
Толкова е тихо,
само аз натрапчиво се питам
„Има ли с какво
да ме запомниш?“
Дали със експанзивната ми веселост, ...
  507 
Когато тя си отиде,
настана тягостна
и страшна тишина.
Тъмнината постепенно
ме обгърна в пустота. ...
  633 
Пътека –
тя пази още стъпките на онова момиче –
не ги ли чуваш ти?
Прозира синьото небе –
отразило онези пролетни очи – ...
  596 
Небето бавно в пурпур догаря.
Мирише на есен
и мъртви листа.
Прегръща ме в мълчание
с безмерна нежност ...
  491 
Propuestas
: ??:??