tristesse
22 el resultado
Познаваме се вече доста време.
Свикнах да те виждам всеки ден.
Свикнах с твоята пленителна усмивка,
с пламъка в хубавите ти очи.
Свикнах с твоето присъствие. ...
  556 
Като малка пеперуда
Като малка пеперуда
във пролетната синева
реших да полетя към слънцето,
към неговата светлина. ...
  737 
Защо си пак сама
Зашо си пак сама –
попита ме дъждът,
защо си пак сама –
попита ме и вятърът, ...
  605 
Отражение
Две разплакани очи
ме гледат в огледалото,
две разплакани очи,
които търсят помощ, ...
  437 
Излишно
Излишни са думите,
мислите, чувствата ни –
щом са безсилни.
Излишни са дните – ...
  648 
На довиждане
Тази вечер –
приказна и чудна,
с луната
искам дълго да говоря; ...
  633 
Отиде си
Отиде си –
не каза нито дума,
да погледнеш
за последен път ...
  615 
Мълчание
Белотата ме обгръща,
разтворила небето
в светлосиньо.
Огненият диск на слънцето ...
  833 
Единствено дъждът
остана истински,
в онази нощ,
измислена от мен.
Копнеж и безразличие, ...
  541 
Полет в миналото
Разкъсахме времето
на хиляди парченца,
да може да ни служи.
Превърнахме обичта си ...
  601 
Импресия
Две очи, впити в тъмнината,
топли, влажни, тревожни очи...
Като очите на дете,
страдащо за счупената кукла; ...
  520 
Дойде,
окъпана от слънчеви лъчи,
прегърната от синя коприна,
с ухание на люляк,
здравец и момини сълзи. ...
  573 
Сянка
С тъжни стъпки
аз ще тръгна бавно.
Подир твойта сянка,
ще тръгна рано – ...
  549 
Късна песен
Ще ме потърсиш някой ден
във късна есен
и на залез слънце.
Ще ме потърсиш ...
  642 
Когато вечерта настъпва
и люлякът ухае;
когато вятърът с листата си играе
и тихо те шептят;
когато малко облаче ...
  679 
Прекарвам дните си в кошмар.
Случайни телефонни разговори –
някой си,
случайно сетил се за мен,
случайно телефонът бил свободен, ...
  719 
Умира денят
и слънцето изгаря
в хиляди огньове.
Болката горчи в сърцето
и нещо в мен умира. ...
  584 
Мамо,
къщата е пуста,
и толкова е страшно,
тихо, като че е сън.
И все те търся, мамо, ...
  610 
Толкова е тихо,
само аз натрапчиво се питам
„Има ли с какво
да ме запомниш?“
Дали със експанзивната ми веселост, ...
  556 
Когато тя си отиде,
настана тягостна
и страшна тишина.
Тъмнината постепенно
ме обгърна в пустота. ...
  689 
Пътека –
тя пази още стъпките на онова момиче –
не ги ли чуваш ти?
Прозира синьото небе –
отразило онези пролетни очи – ...
  642 
Небето бавно в пурпур догаря.
Мирише на есен
и мъртви листа.
Прегръща ме в мълчание
с безмерна нежност ...
  543 
Propuestas
: ??:??