Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес,
а не поиска нищичко от мене?
Докарах ти инфарктни болки, стрес...
А ти приятел все си неизменен...
Понесе и цигарения пушек,
кафето и безсънните ми нощи,
за всичките несгоди бе отдушник...
А все така оставаш вярно още... ...