21.10.2012 г., 21:42 ч.

Защо си тъй послушно ти, сърце? 

  Поезия
522 0 3

Защо си тъй послушно ти, сърце?

И не преставаш все така да биеш...

Държиш живота в своите ръце

и ненаситно, ненаситно пиеш...

 

Защо така ми служиш и до днес,

а не поиска нищичко от мене?

Докарах ти инфарктни болки, стрес...

А ти приятел все си неизменен...

                         

Понесе и цигарения пушек,

кафето и безсънните ми нощи,

за всичките несгоди бе отдушник...

А все така оставаш вярно още...

 

И питам се – кога ще ми простиш

за всичко, на което те подложих?

Дали когато тихичко заспиш

и ме оставиш във ръцете Божии?

 

Това се питам, просто за да знам,

преди да е приключил пътят земен...

А ти отвръщаш ми със ритъм ням:

-  Е, много бързаш! Има още време...

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??