Защото няма рай...
Шуми нелепо, тъжно реката на забравата
Зловещият гребец душите товари
На другият бряг – там отвъд,
Техният маршрут последен
Приключва...
И бавно, тежко носи се самотна лодката,
Гребе лодкарят –
превит от товара
на злочестината и смъртта.
Защото няма рай...
А тук горе, на земята,
Вършее Танатос,
не спира, не се помайва –
няма как с Живота той да се прегърне,
няма как...
© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados