Как да започна, като нямам думи?
Как да продължа, като мисълта ми се губи?
Каква съм аз и каква искам да бъда,
каква е моята съдба, каква е моята присъда?
Може би най-потърпевш си ти,
който изтри моите сълзи.
Може би ти страдаш повече от мен
и аз накарах те да проклинаш всеки божи ден.
Защото слънцето изгрява, но не в моята стая,
кара ме да търся място между ада и рая,
кара ме да осъзная, че ми е даден живот да съм сама,
да няма никой до мен в моята съдба. ...