23 abr 2016, 0:06

Затрупване 

  Poesía » De amor, Otra
614 0 9


Тъжно ми е, мили, трудно бих те стигнала,
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...


Дом ми е небето, с дърветата му сини
и белите цветчета, и жълтите корони.
Луда съм любими, но вятърът не стига
с целувка да ми сипе чаша снежна воля.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги съм една от първите, които четат творбите ти, но никога не мога да коментирам веднага, защото просто се чудя какво да кажа...
    Тук не само ме замисли и докосна...разтърси ме...припомних си и замечтах...!
  • Харесах!
  • Не, аз се радвам, че съм в средния диапазон... Хората имат разнообразни вкусове... Привет, Мари Елен
  • И от мен- голямо браво, Йоана! А някоя и друга слаба оценка говори, че не си зубрачка. Нали така им казват на пълните отличници в училище...
  • По чаша късмет пожелавам на всеки в този хладен, но приятен ден... А "хейтърите" май не знаят, че единица се пише само на преписване... По една лавина от любов пожелавам на всички тях, за да си пренастроят рецепторите... А вие, вие си я имате Изумителни творци се събират на страницата ми! Чак се изумявам как стигнах дотук... Късмет е този сайт... Поздрави!
  • И аз харесвам сините небесни дървета
    Поздрави от мен!
  • Както винаги интересна,впечатляваща,мислеща.Затова не те харесват хейтърите.
    Поздравления!!!
  • Хей, момиче! браво!
  • Много изящно стихотворение, изтъкано от спонтанна и неочаквана образност, рядко удачна и адекватна. Силно впечатлен съм и те поздравявам, Лимеруна с третото поред просто число!
Propuestas
: ??:??