23.04.2016 г., 0:06 ч.
Затрупване
Тъжно ми е, мили, трудно бих те стигнала,
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...
Дом ми е небето, с дърветата му сини
и белите цветчета, и жълтите корони.
Луда съм любими, но вятърът не стига
с целувка да ми сипе чаша снежна воля.
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...
Дом ми е небето, с дърветата му сини
и белите цветчета, и жълтите корони.
Луда съм любими, но вятърът не стига
с целувка да ми сипе чаша снежна воля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Йоана Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
