Във сляпото мълчание на болката
потръпва твоето неизживяно щастие.
Завършекът е някак не на място
и не на време се събужда разума...
Убождащо ухапване! И кръв,
течаща по последните отломки
от здрава и неразранена същност
засяда във ненужното преглъщане
на нечия криворазбрана суета.
Падни от свойте рамене, безчувственост!
И удави се във напиращите извори
на моето освобождение! Заря! ...