19 окт. 2007 г., 00:32

Завинаги към приказката със щастливия край... 

  Поэзия
5.0 / 6
694 0 10
Във сляпото мълчание на болката
потръпва твоето неизживяно щастие.
Завършекът е някак не на място
и не на време се събужда разума...
Убождащо ухапване! И кръв,
течаща по последните отломки
от здрава и неразранена същност
засяда във ненужното преглъщане
на нечия криворазбрана суета.
Падни от свойте рамене, безчувственост!
И удави се във напиращите извори
на моето освобождение! Заря! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »