Завръщай ме, когато съм стихиен. 

Когато измълчавам ураганите 

и спомена за болките си трия 

със чесане до кръв около раните. 

Понякога разливай ми мастилото 

по бялата си рокля и по пода. 

Разсейвай ме, докато спра да мисля 

и аз ще те разлиствам само гола... 

Събирай ме в ефирната си нежност, 

утихвай ме във пулса на сърцето си. 

Вълнувай ме до дъно и безбрежност, 

а после ме затопляй със ръце... 

Недей да ме подреждаш по конец! 

Сред хаосът дойде една любов. 

Държа да съм на скуката вдовец 

и верен на живота ни до гроб! 

Но ако някога се случи да ме няма,

недей да ме помисляш за изгубен!

Или поетизирам чужда драма,

или драматизирам, че съм влюбен!

©тихопат.

Данаил Антонов

03.09.2023