Завръщай ме, когато съм стихиен.
Когато измълчавам ураганите
и спомена за болките си трия
със чесане до кръв около раните.
Понякога разливай ми мастилото
по бялата си рокля и по пода.
Разсейвай ме, докато спра да мисля
и аз ще те разлиствам само гола...
Събирай ме в ефирната си нежност,
утихвай ме във пулса на сърцето си.
Вълнувай ме до дъно и безбрежност,
а после ме затопляй със ръце...
Недей да ме подреждаш по конец!
Сред хаосът дойде една любов.
Държа да съм на скуката вдовец
и верен на живота ни до гроб!
Но ако някога се случи да ме няма,
недей да ме помисляш за изгубен!
Или поетизирам чужда драма,
или драматизирам, че съм влюбен!
©тихопат.
Данаил Антонов
03.09.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени