Винаги плахо отварям бащината си порта,
защото ребрата и скърцат
и нарушават съня на ръждивите гвоздеи.
Посрещат ме мравки – цяла кохорта
заедно с песента на два влюбени дрозда,
свили гнездо върху прогнилия пън.
Споменът за босите ми детски нозе
смущава сянката на старата круша.
Протритият калдъръм от нея гризе
и носталгията в мен проплаква приглушено.
Всичко е както бе някога.
Само астмата е леко прегърбена, ...