9.06.2020 г., 23:03 ч.

Завръщане 

  Поезия » Гражданска
612 2 1
Винаги плахо отварям бащината си порта,
защото ребрата и скърцат
и нарушават съня на ръждивите гвоздеи.
Посрещат ме мравки – цяла кохорта
заедно с песента на два влюбени дрозда,
свили гнездо върху прогнилия пън.
Споменът за босите ми детски нозе
смущава сянката на старата круша.
Протритият калдъръм от нея гризе
и носталгията в мен проплаква приглушено.
Всичко е както бе някога.
Само астмата е леко прегърбена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??