14 oct 2018, 17:59

Зелената грива на (след)живота 

  Poesía » Verso libre
780 1 0
Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало.
Завинаги.
Това не доказва нищо,
освен че след теб небесният череп
ще се пръсне на глътки смаяна вода,
а облаците ще натежат като подземия
върху залязлата ти кожа,
от петите до главата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??