Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало.
Завинаги.
Това не доказва нищо,
освен че след теб небесният череп
ще се пръсне на глътки смаяна вода,
а облаците ще натежат като подземия
върху залязлата ти кожа,
от петите до главата
ще ти влея най-лекото обезболяващо - живот,
докато суеверията се отронват безпощадно
по гилотината на чисто черната ми козина.
© Десислава Атанасова Всички права запазени