/Песен за Дун и Сюе из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Повлече вятърът листа заспали,
затули ги в дланта си и запали
огнивото от кремък на комина,
обви се в облак димен – и замина.
Листата оредели покръжиха
из уличките безпризорно тихи,
полека и безропотно застлаха
паважа под измръзналата стряха.
Небето се затюхка и отвори
стъмнели пазви над поля и двори,
прибра в хамбарите си рой звездици, ...