Зимна нощ в бяло, сняг вали,
снежинки крият тъмнината;
спират се за миг, забързват,
после нежно окичват ни лицата..
Ту за миг се спираш ти,
сякаш има нещо да ми споделиш,
ту аз те гледам изпиващо с очи
и думите не стигат всичко да ти кажа.
Летят снежинките и се гонят в тъмнината,
пресичат погледа ни и сякаш още се множат.
Ти гледаш ме със блеснал поглед,
а блясъците - мене топят.
Зимна нощ в бяло, снегът блести,
уличните лампи искрят в бяла заря
и по очите ни влюбено сини
оставят вълшебна следа.
Тръгваш бързо, после ме изчакваш,
а същите снижинки по лицето ти
и мене галят и трупат се в рояк;
гледам ги украсили косите ти
ангелско-златни, поръсени в сняг.
Празнува нощта - снежният бал
с особена нежност затопля и нас.
Безнадеждно съм влюбен, едва бях узнал
и ти го споделяше със свян и захлас.
Зимна нощ в бяло, бели следи
бързо се губят – почти не вървим.
С очи не те пускам, с очи ме държиш,
снежинки бели жадно с поглед ловим.
Крачка-две, поспираме пак,
поспират снежинките, притихва дъхът;
миг на мълчание, миг на любов,
мек е под стъпките ни, хрупкав, снегът.
Летят си снежинките, играят край нас,
помахваш, усмихваш се - запомням го аз.
Обръщаш се с грация – политат коси,
разпиляваш снежинки на всички страни.
Зимна нощ в бяло образът ти скри,
с поглед те изпращам - не виждам с очи.
По пътя се връщам, с мен е снегът.
Променено е всичко, променен е светът...
© Стоян Todos los derechos reservados