Зимна нощ в бяло, сняг вали,

снежинки крият тъмнината;

спират се за миг, забързват,

после нежно окичват ни лицата..

Ту за миг се спираш ти,

сякаш има нещо да ми споделиш,

ту аз те гледам изпиващо с очи

и думите не стигат всичко да ти кажа.

Летят снежинките и се гонят в тъмнината,

пресичат погледа ни и сякаш още се множат.

Ти гледаш ме със блеснал поглед,

а блясъците - мене топят.

Зимна нощ в бяло, снегът блести,

уличните лампи искрят в бяла заря

и по очите ни влюбено сини

оставят вълшебна следа.

Тръгваш бързо, после ме изчакваш,

а същите снижинки по лицето ти

и мене галят и трупат се в рояк;

гледам ги украсили косите ти

ангелско-златни, поръсени в сняг.

Празнува нощта - снежният бал

с особена нежност затопля  и нас.

Безнадеждно съм влюбен, едва бях узнал

и ти го споделяше със свян и захлас.

Зимна нощ в бяло, бели следи

бързо се губят – почти не вървим.

С очи не те пускам, с очи ме държиш,

снежинки бели жадно с поглед ловим.

Крачка-две, поспираме пак,

поспират снежинките, притихва дъхът;

миг на мълчание, миг на любов,

мек е под стъпките ни, хрупкав, снегът.

Летят си снежинките, играят край нас,

помахваш, усмихваш се - запомням го аз.

Обръщаш се с грация – политат коси,

разпиляваш снежинки на всички страни.

Зимна нощ в бяло образът ти скри,

с поглед те изпращам - не виждам с очи.

По пътя се връщам, с мен е снегът.

Променено е всичко, променен е светът...