15 dic 2013, 20:25

Зимна приказка 

  Poesía » Del paisaje
450 0 0

Утрото тихо се подава през заскрежените стъкла,

леко и с плахи стъпки пак завръща се деня,

за да разкрие изящното творение на нощта,

покрила с бял килим, сякаш от сребро, сухата земя.

 

Отваряйки очи, захласнат гледаш този зимен рай,

необятни са и тъй далечни чезнещите планини,

снежен плащ над тях се спуска навред безкрай,

върховете крият се в снежната прегръдка на мъгли.

 

Танцуват и се смеят, летят и пеят белите снежинки,

тъй крехки, чисти и невинни като ангелски сълзи,

милват детската ръка и после в миг изчезват,

като хилядите изречени, но несбъднати мечти.

 

 

© Христина Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??