14 dic 2009, 14:13

Зимна приказка 

  Poesía » Del paisaje
872 0 0
Познах я, щом тишината ни обви -
дали по празнината на черния ù поглед,
или по мраморно-безмълвното лице
без име беше тя и името ми взе.
Ледени целувки подарява скришом -
статични галактически цветя,
в душата ми се три листа отронват тихо,
за да ги отнесе във своя стъклен свят.
Обвий ме, ледена принцесо,
с ледени дантели от студ и суета,
отвънка мрамор, скреж в сърцето
нека зимата влети и в моята душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелин Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??