16 dic 2020, 14:52

Зимно 

  Poesía
468 5 15
Две парченца небе
разпокъсани вятърът гони.
Сняг в сребристо плете
ръкавички за голите клони.
По стъклата от лед
зима спомен за цвете рисува.
И блести като мед
едно слънце далече изплувало.
Нощем, в мрака студен
на кравайче луната се свива.
Изтъняла съвсем -
бяла, бледа, сама. Самодива ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??