ДИС (Деа)
298 6717
16.12.2020 г., 14:52 ч.

Зимно 

  Поезия
421 5 15

Две парченца небе

разпокъсани вятърът гони.

Сняг в сребристо плете

ръкавички за голите клони.

По стъклата от лед

зима спомен за цвете рисува.

И блести като мед

едно слънце далече изплувало.

Нощем, в мрака студен

на кравайче луната се свива.

Изтъняла съвсем -

бяла, бледа, сама. Самодива

посред черна гора,

в сенки облачни, скрили звездите.

По ефира - тъга

шие с кръпки парцалени дните.

Само снежни пътеки

тичат пряко задрямали къщи.

Обещават на всеки

много топло и бързо завръщане

и утеха позната,

как захвърляш проблеми от сака

щом отвориш вратата...

А зад нея?

                    Лятна обич гореща да чака.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??