Злато

28 ago 2019, 19:10

Poesía

1438 12 14

Врабченце на клон чик-чирика.
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви,
полепват немирно разнежени,
по сенни полени лилави
и локви от капки наежени.
Окичена в риза предвесник,
на зима под шипки и трънки,
с листа от тютюните пресни
изписваш си веждите тънки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Злато

Искате да прочетете повече?

Propuestas