ЗМЕЙ

Край мен - ненаситни жени.
Все огън любовен им трябва.
Да имат вечер знойни стени.
Макар, че с  мъка вадят си хляба.

Все змея горянин си спомнят.
Как ги отвлякъл и как ги горил.
Захвърлени после в каменоломни,
днес живеят с някой мъжага дебил.

Бях  змей. С огънят си играех.
Нито една жена не откраднах.
При мене ще дойдат - си знаех,
да заситят душата ми жадна.

И идваха скръбни в съня ми -
по една, по две. Понякога три.
По пътя ми те - зейнали ями,
но бяха мои любими.
                       И  мои сестри.