ЗМЕЙ
Край мен - ненаситни жени.
Все огън любовен им трябва.
Да имат вечер знойни стени.
Макар, че с мъка вадят си хляба.
Все змея горянин си спомнят.
Как ги отвлякъл и как ги горил.
Захвърлени после в каменоломни,
днес живеят с някой мъжага дебил.
Бях змей. С огънят си играех.
Нито една жена не откраднах.
При мене ще дойдат - си знаех,
да заситят душата ми жадна.
И идваха скръбни в съня ми -
по една, по две. Понякога три.
По пътя ми те - зейнали ями,
но бяха мои любими.
И мои сестри.
© Мимо Николов Всички права запазени