Знаех си – ще се разминем.
Къщичка, песен, легло.
Ще се разплача – до синьо.
Ти ще потърсиш весло.
С надежда да го преплуваш
цялото мое море.
През отказа да доплуваш
до самотата ми. Е?
Чакам. Нататък е всичко.
Силно и строго мълча.
Кой си, защо не поискаш
друга жена, дом, деца?
Все на безкрая съм вярна.
Изискано пия ром.
Аз съм мечтата за Варна,
ти си представа за Лом.
© Лили Радоева Todos los derechos reservados