Нощ след нощ аз чакам,

страда моята душа,

искам аз от тебе да избягам,

но нощем ти си ми в съня.

Нежно ме целуваш и прегръщаш,

ласкави са твоите ръце,

тъгата в радост се превръща,

ликува моето сърце.

Сутрин, щом очите си отворя,

виждам,  че съм пак сама,

по улиците оживени бродя

и търся сродната душа.

Мъжа от сънищата търся,

взирам се във всякое лице,

кой ли ще запали в мен искра,

кой ще стопли моята душа?

Ще бъдеш ти за мене въздух и вода,

за мен ще бъдеш ясната зора,

малко цвете във полето

и слънчева усмивка на детето.

Знай,  че винаги ще те обичам,

ще те даря със моята любов,

макар и непознат, на теб се вричам,

любовта ще устои в света суров.