Нощ след нощ аз чакам,
страда моята душа,
искам аз от тебе да избягам,
но нощем ти си ми в съня.
Нежно ме целуваш и прегръщаш,
ласкави са твоите ръце,
тъгата в радост се превръща,
ликува моето сърце.
Сутрин, щом очите си отворя,
виждам, че съм пак сама,
по улиците оживени бродя
и търся сродната душа.
Мъжа от сънищата търся,
взирам се във всякое лице,
кой ли ще запали в мен искра,
кой ще стопли моята душа?
Ще бъдеш ти за мене въздух и вода,
за мен ще бъдеш ясната зора,
малко цвете във полето
и слънчева усмивка на детето.
Знай, че винаги ще те обичам,
ще те даря със моята любов,
макар и непознат, на теб се вричам,
любовта ще устои в света суров.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени