Отново съм тук, в твоята реалност,

прегръщаш ме нежно, говориш ми тихо,

твоята усмивка и моята усмивка

се сливат в слънчевата мекота.

Слънцето клони на запад,

обгърнато в червени багри,

нежно гали нашите тела, слети във едно.

Усмихната и влажна,

заспивам в твоята прегръдка.

Слънцето го няма,

изгряла е Луната.

В блажена пустота е моята душа,

изпълнена с радост и ведрина.

Сънят ми е спокоен и дълбок,

гушната и закриляна от твоята гръд.

Връщам се отново в моята реалност

 и вече ти ми липсваш.

Моля се на Бог да сътвори вълшебство -

да съедини моята и твоята реалност

в свят, изпълнен с радост и любов.