Отново съм тук, в твоята реалност,
прегръщаш ме нежно, говориш ми тихо,
твоята усмивка и моята усмивка
се сливат в слънчевата мекота.
Слънцето клони на запад,
обгърнато в червени багри,
нежно гали нашите тела, слети във едно.
Усмихната и влажна,
заспивам в твоята прегръдка.
Слънцето го няма,
изгряла е Луната.
В блажена пустота е моята душа,
изпълнена с радост и ведрина.
Сънят ми е спокоен и дълбок,
гушната и закриляна от твоята гръд.
Връщам се отново в моята реалност
и вече ти ми липсваш.
Моля се на Бог да сътвори вълшебство -
да съедини моята и твоята реалност
в свят, изпълнен с радост и любов.
© Венета Пенева Всички права запазени