18 dic 2020, 20:27

Зовът на сърцето 

  Poesía
1009 3 15
Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава
и вечно се измаряше от малко.
Аз все опитвах нещо да направя,
тя – ангел мой, ме гледаше тъй жално.
Не знаеха какво й е – с години,
дали таеше нещо във душата,
дали я някой скришом бе проклинал –
за нея непосилна бе съдбата?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Сбъднат сън »

4 Puesto

Propuestas
: ??:??