dansyto (Данаил Таков)
817 3640
18.12.2020 г., 20:27 ч.

Зовът на сърцето 

  Поезия
887 3 15

Не исках нито скъпи телефони,

не си мечтаех даже за играчки,

дори не чувствах сладостта в бонбона –

аз малък бях, но много често плачех.

 

Защото мама беше все болнава

и вечно се измаряше от малко.

Аз все опитвах нещо да направя,

тя – ангел мой, ме гледаше тъй жално.

 

Не знаеха какво й е – с години,

дали таеше нещо във душата,

дали я някой скришом бе проклинал –

за нея непосилна бе съдбата?!

 

Аз все сънувах как се смее силно,

как двамата се гоним сред полята.

И как с любов безкористно - обилна

обгръщам я – за мен тя беше свята!

 

Но помня тази зимна вечер – Бъдна,

когато Господ идва на земята,

реших безкрай да моля, той да сбъдне,

и здраве да и́ вдъхне във душата.

 

И сякаш чудо истинско се случи,

видях звезда как пада от небето.

И знаех си, че вече съм сполучил –

Той, беше чул зова ми … на сърцето!

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сбъднат сън »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??