6 sept 2017, 10:43

Зрялост 

  Poesía » Del paisaje
1291 1 20

Есен - като шарена калинка,  
тихо до прозореца ми спря.  
Смигна ми и мълком ме повика – 
да започнем весела игра. 

Сякаш беше взела от Дъгата  
най-невероятни цветове – 
щедро ги пилеят  по  земята   
палавите нейни ветрове.  

Гледам и учудена разбирам: 
не е тъжна старост Есента.  
Тайно в нея нов живот пулсира,

плод налива зряла красота.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??