6.09.2017 г., 10:43 ч.

Зрялост 

  Поезия » Пейзажна
1322 1 20

Есен - като шарена калинка,  
тихо до прозореца ми спря.  
Смигна ми и мълком ме повика – 
да започнем весела игра. 

Сякаш беше взела от Дъгата  
най-невероятни цветове – 
щедро ги пилеят  по  земята   
палавите нейни ветрове.  

Гледам и учудена разбирам: 
не е тъжна старост Есента.  
Тайно в нея нов живот пулсира,

плод налива зряла красота.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??