20 sept 2006, 1:20

Зверове! 

  Poesía
716 0 2

В тишината чу се детски крясък,
страхът в невинните очи си пролича,
а полицай с палка, чакащ своя блясък,
с всичка сила удряше и по ръце и по глава...

Детето, гледаше, сълзите давеха го от уплаха,
баща му бранеше се от прииждащата кървава вълна,
а полицаите от злоба сееха заплахи,
не виждаха, че си играят с човешката съдба...

Не подозираха как малкото дете ги гледа
и биеха с желания за мъст,
и таз картинка в бъдещето бледа
ще бъде в сърцето му,дори под каменния кръст.

Това е, драги политици!
Горчива истина за вас,
Сега и хиляди умници
ще кажат: въпрос на избор и на шанс...

Нима онези хора,
избраха си на пода да лежат,
и гумените палки да ги "галят",
главите им и устните им да кървят...

Дано децата ви не страдат,
за туй що вие причинихте...

П.С. Посветено на 17.09.2006г. ЛЕВСКИ - ЦСКА, на онези "зверове" наричащи себе си "органи на закона" - ще дойде и вашия ред, Господ прощава, но не забравя!

 

 

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихът много ми хареса, но крайно време е агитките да си протегнат ръка, в името на своите отбори.Мисля, че полицаите, ако нямат повод - не биха се намесили.За всичко е виновна българската "култура".Вярно е, че мачът е емоция, но всичко трябва да си има граници. Преди време на 1 мой колега синът му ходеше в агитките на Хасковския отбор.С желязна верига и с шипове за ръцете. Т.е.- с цел не да гледа мача, а да се бие. Той дори понякога не знаеше кои играят.Инцидентът в "Индиго" стана по същите причини. Нямаме култура на поведение да се уважаваме.Животни сме и това е. Явно, не случихме нито на поробители - нито на освободители.
  • Аз си бях казала какво мисля, но бях цензурирана! Всичко ще им се върне! Надявам се да си добре
Propuestas
: ??:??