23 feb 2010, 23:01

Звезда 

  Poesía
676 0 0
На прозореца ми спря една звезда,
помоли ме да я приютя за вечерта.
Отворих... и влезе плаха тя,
а стаята се озари със светлина.
Разказа ми за чудесата на света,
разказа ми за своята съдба.
Че била прогонена от тебе,
затова, че не виждаш пътя към дома,
че не светела тя, както преди няколко лета,
че е изгубил нишката на любовта.
Затова при мене тя дошла, поиска
да я приютя за вечерта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоянка Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??